(с)
Макар че мотоциклетът беше огромен, не представляваше нищо в сравнение с човека, седнал върху него. Той бе почти двойно по-висок от нормален мъж и поне пет пъти по-широк. Изглеждаше прекалено голям, за да е истински, и толкова див — дълги кичури гъста черна коса и брада прикриваха по-голямата част от лицето му, имаше длани колкото капаци на кофи за смет, а краката му, обути в ботуши, приличаха на бебета делфини. В грамадните си мускулести ръце държеше вързоп в одеяло.
— Хагрид! — каза Дъмбълдор с нотка на облекчение в гласа. — Най-сетне! И откъде намери този мотоциклет?
— ’Зех го назаем, професор Дъмбълдор — отговори великанът, докато слизаше внимателно от мотоциклета. — Младият Сириус Блек ми го зае. Нося го, сър.
#моя_школа #магия_фанфикса
В первый учебный день новой четверти пришла написать заявление, так сказать, на получение носка. То бишь увольнение.
Как договорились с директором - "задним числом". Чтобы время каникул зачлось в две недели отработки.
А секретарь мне - "Так нельзя".
Только хардкор, только сегодня, и две недели ещё работать.
Э, у меня уже своя работа распланирована по полной, какие ещё две недели в школе???
Директор молчит, будет через полтора часа.
Прошу вжуха животворящего, чтоб эта бюрократия заработала в пользу выдачи мне носка!